В спомените ми от детството имаше много гугутки. Бяха навсякъде, толкова многобройни колкото и врабчетата или почти. Преди няколко години забелязах, че са изчезнали и то отдавна, а аз не съм забелязал. Типичното гугукане на тези птици винаги ми е харесвало и когато осъзнах, че отдавна не съм го чувал, разбрах че нещо се е случило. Какво – не знам, най-вероятно са били избити по време на прехода от гладни идиоти. Едва ли някога ще разбера. Напоследък пак започнах да срещам макар и рядко тази птица и имах голямо желание да я снимам. И в същия ден в който снимах мъжкият кос в Шумен, успях да я щракна, кацнала на едно дърво. В столицата не съв виждал гугутка от както живея тук вече 10 години.
Гугутка /Streptopelia decaocto/
Дължина на тялото 32 см, размах на крилата 51 см. Има възрастов диморфизъм. Възрастните са пепелявосиви с по-тъмни махови пера. Шията е с прекъсната отпред тясна черна огърлица. Младите са без огърлица и оперението им е по глиненокафяво. Често издава мелодично "гу-гуу-гук". Обитава различни населени места и единични обитаеми и запустели постройки, предимно в равнини и предпланински райони. През зимата образува ята.
1 коментар:
Една от версиите,които чух е че поради изобилието си в София гаргите и свраките са успели да унищожат почти напълно гугутките нападайки гнездата им с малките и яйцата
Публикуване на коментар