Детелина

Разхождайки се из Шуменкото плато спрях да си почина на заслона "Детелина". Релаксирайки на една пейка забелязах нещо необичайно в една от многото детелини наоколо. Половината беше зелена, а другата бяла. Бях виждал начини за боядисване на растения по изкуствен път, за да придобият желаният цвят, но никога че може да има подобно нещо в природата.

Дневно пауново око

Всички познават тази пеперуда. Красивата и окраска наподобява перата на мъжкия паун и затова се нарича по този начин. Среща се почти навсякъде и е любимата пеперуда на повечето хора. Снимал съм я на Шуменското плато, където се среща често.

Дневно пауново око /Nymphalis io/

За повече информация тук

Елов певец

Еловият певец е една от най-малките птички в страната. Почти колкото орехчето, но не чак такъв мъник. Срещал съм го много често да се рови из храстите и ниските дръвчета с характерното си пеене, но до сега нямах възможност да го видя, когато съм с фотоапарат в ръка. Попаднах на него случайно, дебнейки двойка катерички, които лакомо ядяха шишарки на два съседни бора. Труден е за снимане, защото постояно прескача от клон на клон и не обича да седи на едно място.

Елов певец /Phylloscops collybitus/

Дължина на тялото 11 см. Отгоре е сиво-кафяв, а отдолу сиво-бял с жълтеникав оттенък. Главата с жълтеникави вежди, краката са черни. Брачната песен е еднообразна, могократно повтарящо се "цилп-цалп". Обитава предимно иглолистни гори, по-рядко смесени и широколистни.

Червеношийка

След няколко дена игра на котка и мишка из Шуменското плато и вечно измъкваща се в последният момент, най-накрая успях да направя няколко снимки на тази прекрасна червеношийка. Птицата се беше разпяла, затова изглежда не и направих особено голямо впечатление и ме допусна до непосредствена близост. Обожавам размножителният период. Птиците стават много смели и настава рай за фотографа.

Червеношийка, червеногръдка /Erithacus rubecula/

Дължина на тялото 14 см. Има възрастов диморфизъм. Възрастните отгоре са тъмнокафяви с ръждивокафяви чело, бузи, гуша и гърди. Коремът е белезникав, опашката тъмнокафява. Младите са изпъстрени с кафяви петна. Брачната песен е мелодична, при уплаха издава рязко "чик-чик". Обитава гори, а през зимата и равнини в цялата страна.

Насекоми

В един от първите топли дни на пролетта се отдадох на макрофотография. Направих стотици снимки, експериментирайки с възможностите на фотоапарата. Две от тях виждате по-долу.

Беловрата мухоловка

Това е един рядък за България вид, който е мигриращ за нашата страна. Още когато го видях високо на дървото, ми привлече вниманието, защото знаех че е нещо което не съм виждал до сега. Тъй като дървото се намираше в един парк в Шумен, наоколо имаше доста хора, които с любопитство следяха какво снимам там горе и за нещастие успяха да прогонят птичката. Срещата беше кратка, но все пак успях да я снимам. Надявам се отново да се срещнем и то скоро и да имам възможност за по-добри снимки.

Беловрата мухоловка /Ficedula albicollis/

Има полов диморфизъм. Мъжкият при източния подвид semitorquata отгоре е черен със сив кръст, голямо бяло петно на челото и бяло петънце по ръба на крилата. При западния подвид albicollis /снимал съм именно него/ задната част на шията и кръстът са бели. При двата подвида женските са сиво-кафяви, а отдолу - белезникави с по-тъмни гърди. Брачната песен наподобява песента на жалобната мухоловка - къса със скрибуцащи звуци, но по-мелодична. Обитава широколистни гори, паркове и градини.

Гугутка

В спомените ми от детството имаше много гугутки. Бяха навсякъде, толкова многобройни колкото и врабчетата или почти. Преди няколко години забелязах, че са изчезнали и то отдавна, а аз не съм забелязал. Типичното гугукане на тези птици винаги ми е харесвало и когато осъзнах, че отдавна не съм го чувал, разбрах че нещо се е случило. Какво – не знам, най-вероятно са били избити по време на прехода от гладни идиоти. Едва ли някога ще разбера. Напоследък пак започнах да срещам макар и рядко тази птица и имах голямо желание да я снимам. И в същия ден в който снимах мъжкият кос в Шумен, успях да я щракна, кацнала на едно дърво. В столицата не съв виждал гугутка от както живея тук вече 10 години.

Гугутка /Streptopelia decaocto/

Дължина на тялото 32 см, размах на крилата 51 см. Има възрастов диморфизъм. Възрастните са пепелявосиви с по-тъмни махови пера. Шията е с прекъсната отпред тясна черна огърлица. Младите са без огърлица и оперението им е по глиненокафяво. Често издава мелодично "гу-гуу-гук". Обитава различни населени места и единични обитаеми и запустели постройки, предимно в равнини и предпланински райони. През зимата образува ята.

Обикновен скорец

Скорците /Sturnus vulgaris/ са често срещани птици не само в обезлюдените райони, но и в парковете в големите и малките градове из цялата страна. Въпреки това, рядко виждам фотографии на скорци, макар че са изключително красиви животни. Този конкретно екземпляр го фиксирах случайно зад блока на родителите ми, прибирайки се от поредния фотоулов. Беше се разпял на един бадем и нямаше как да не го забележа.

Обикновен скорец /Sturnus vulgaris/

Дължина на тялото 21 см. Има сезонен и възрастов диморфизъм. Възрастните през лятото са черни с метален пурпурен блясък. През другите сезони са с многобройни бели петна и без блясък. Младите отгоре са сиво-кафяви, а отдолу с много петна. Брачната песен е разнообразна, често имитират други птици, а и всякакви други звуци. Обитават покрайнини на гори, паркове, градини, брегове на езера и блата в цялата страна.

Лястовича опашка

Лястовичата опашка /Iphiclides podalirius/ е една от най-красивите дневни пеперуди в България и за мой късмет не особено плашлива, както се вижда от снимките. Наистина не представляваше никаква трудност да приближа обектива на 10 см от нея и да я снимам по всякакъв възможен начин. Двете пеперуди са снимани в интервал от 5 дена на Шуменското плато.

Лястовича опашка /Iphiclides podalirius/
За повече информация тук

Катерица

По стъпалата към паметника 1300 години България в гр. Шумен живеят много семейства катерици. Не може да изкачиш всичките над 1400 стъпала и да не срещнеш поне една. Всеки ден тук минават стотици жители на града. Животните вече са свикнали с присъствието на човека и не са така наплашени - за радост на всичките любители на тези прекрасни създания.

Катерица /Sciurus vulgaris/

Дължина на тялото от 14,5 до 26,5 см, дължина на опашката от 14,5 до 23 см. Дълга опашка, почти еднаква с дължината на тялото и главата. Покрита с дълги косми. Ушите имат на върха кичури косми. Зимната окраска на гърба варира от тъмно-сиво-кафява до сиво-кестенявокафява. При по-светлите екземпляри има по-ясно изразени ръждиво-кафяви косми по корема и краката. Среща се в широколистни и иглолистни гори, паркове в големите градове в цялата страна. Храни се със семената на иглолистните дървета, гъби, лишеи, пъпки и млади клонки.

Кос

Възрастен мъжки кос и младо косче /Turdus merula/. И двата снимах по стъпалата към паметника 1300 години България в гр. Шумен. Младият/кафявият/ винаги е доста доверчив и позволява да се приближиш към него достатъчно близо, без да се налага да използваш увеличението на фотоапарата. Ако си достатъчно нахален съм сигурен, че с правилна стратегия ще може да се хване и с ръце. Спомням си, че когато бях ученик гонех един такъв екземпляр, но не бях достатъчно пъргав. Мъжкарят от друга страна много лесно се плаши. Трябваше да стоя доста време без да помръдвам, докато се приближи достатъчно и заеме подходящата поза. Но си заслужаваше.

Кос /Turdus merula/

Дължина на тялото - 25 см. Има възрастов и полов диморфизъм. Мъжкият е черен с жълт клюн през размножителния период и кафяв през другите сезони. Женската е кафява, по-светла отдолу и с размити петна по гърдите. Младите наподобяват женската, но са по-светли и изпъстрени с петна и шарки. Брачната песен е от мелодични флейтови трели и подсвирквания, при уплаха издава рязко "терре-чок-чок". Обитава гори и паркове в равнини и планини из цялата страна.

Полска врана

Както се забелязва в една от снимките в предишния пост, Сивата врана щастливо съжителства с Полската /Corvus frugilegus/.

Полска врана /Corvus frugilegus/
Има малки възрастови различия. Възрастните са с черно оперение и пурпурен до виолетов блясък. Около основата на клюна кожата е гола (при младите с пера). Издава крясъци "коррк-клонг" и други подобни. Обитава широколистни гори в равнините. Образува големи гнездови колонии. През есенно-зимния период скита на ята през деня със сиви врани по обработваеми площи, угари и сметища, а нощува в гористи места.

Сива врана

Сивата врана /Corvus corone/ имаше честта, да бъде първата птица заснета с новия ми фотоапарат. Странно, но враните в парка в жк Хиподрума /гр. София/, са доста по-плашливи от тези в парка при паметника на Съветската армия и се налага да използвам цялото оптично увеличение.

Сива врана /Corvus corone/
Дължина на тялото 47 см. Главата, краката и опашката са черни, останалата горна част на тялото е сива. Гърлото, шията и гърдите са черни, а коремът и подопашката - сиви. В основата на горната част на клюна има четковидни пера. Издава пронизителни крясъци "гаа-гаа-гаа". Обитава гори, открити места с единични дървета, селища в цялата страна. През зимата се среща на ята с посевни врани по угари, ниви и ливади.

Уводни думи

Вече не ми доставяше такова удоволствие да снимам със старите си апарати – Фед и Zenit и за Нова година си направих подарък – новичък Canon PowerShot S3 IS. Спрях се на този модел по една причина – 12 кратното оптично увеличение. Вече можех с пълна сила да се отдам на фотографиране на заобикалящия ме свят – удоволствие, което с радост ще споделям с вас.

Слави Стаменов